Като безбрежна нощ в косите понесена,
като пенлив ручей в мъглата пренесена,
чакам блестяща твоя взор кристален и блед,
усмихвам се срещу мечта, обгърната с лед.
Да заспивам в очите ти, устните ти хищно да поглъщам,
една или безброй нощи тебе да прегръщам,
дива страст като синия океан,
желание дръзко като в изгрева лунно разлян.
Измъчваш ме – нежно ме докосваш,
измъчваш ме – в кожата ми думи загадъчни отронваш,
изпиваш ме без да ме погледнеш дори,
убиваш ме – погледът жаден страстно боли... ...