15 dic 2010, 17:05

Искам те навсякъде

6.8K 2 30

 

Искам те в стъклото на прозорец.

Всяка сутрин все през теб да гледам

и да се разпервам в силен полет

с крехкостта, почерпена от тебе.

 

Искам те в звука на тротоара.

Всеки ден с пети да те разсмивам,

стъпка подир стъпка да повтарям

името ти и да се опивам.

 

Искам те на крайчеца на чаша.

Всяка вечер там да те целувам

бавно... да усещам, че е наша

вечността, в която съществуваме.

 

Искам те във въздуха край мене.

Всяка нощ със теб да се завивам

и да влизаш в кожата ми, шепнейки,

сънна, топлопръста... гола... жива...

 

Искам те навсякъде. Тотално.

Без стени. Без граници. Без точка...

Знаеш ли кое е идеалното?

Че красивото едва започва.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Препрочитам си го често, и смело мога да кажа, че ми е любимо много любимо
  • Добре, че все още коментират този стих, за да го прочета. Прекрасно!
  • Кой е казал, че радостта рядко ражда добра поезия?! Ти си гений на поезията на щастливата ,на красивата любов, на взаимността, на себеотдаването!
  • Красота! Не знам какво повече да кажа. Пишеш невероятно красиво и истинско. Браво!
  • Наистина е идеално

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...