Искам те навсякъде
Искам те в стъклото на прозорец.
Всяка сутрин все през теб да гледам
и да се разпервам в силен полет
с крехкостта, почерпена от тебе.
Искам те в звука на тротоара.
Всеки ден с пети да те разсмивам,
стъпка подир стъпка да повтарям
името ти и да се опивам.
Искам те на крайчеца на чаша.
Всяка вечер там да те целувам
бавно... да усещам, че е наша
вечността, в която съществуваме.
Искам те във въздуха край мене.
Всяка нощ със теб да се завивам
и да влизаш в кожата ми, шепнейки,
сънна, топлопръста... гола... жива...
Искам те навсякъде. Тотално.
Без стени. Без граници. Без точка...
Знаеш ли кое е идеалното?
Че красивото едва започва.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
много любимо 
