Искаш
Ни звук, ни дума непростени от мен нямаш.
А искаш още и още.
Но нямам вече сили да изричам думите "Прощавам ти!"
И всякаш моя глас го погълна мрачната и самотна нощ,
пропита от тишината на смразяващата зима.
И ти остана пред мен молещ за последна прошка и топли думи.
Думи, които се преструваше, че слушаш,
подминаваше ги , струваха ти се страшни и плашещи,
че може и ти да обичаш.
Така аз останах при теб безсилна и безглас,
с който не можах да ти кажа: "Тръгни си, остави ме да срещна някой,
който да ме прави силна и
с право на глас да казвам с цялото си сърце ОБИЧАМ ТЕ!"
А искаш още и още.
Но нямам вече сили да изричам думите "Прощавам ти!"
И всякаш моя глас го погълна мрачната и самотна нощ,
пропита от тишината на смразяващата зима.
И ти остана пред мен молещ за последна прошка и топли думи.
Думи, които се преструваше, че слушаш,
подминаваше ги , струваха ти се страшни и плашещи,
че може и ти да обичаш.
Така аз останах при теб безсилна и безглас,
с който не можах да ти кажа: "Тръгни си, остави ме да срещна някой,
който да ме прави силна и
с право на глас да казвам с цялото си сърце ОБИЧАМ ТЕ!"
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елена Александрова Todos los derechos reservados
