Искаш ли да остана?
Това въпросът е на мойте дни,
който с оковите си хладни успя да ме плени!
Искаш ли да остана?
Tова отеква в моята глава.
От самотата мрачна как да се спася?
Искаш ли да остана?
Докато взирам се във теб
и сърцето ми рисува всеки наш портрет!
Искаш ли да остана?
Докато очите изтекат
от слънцето на миналото те да изгорят.
Искаш ли да остана?
След като спомен живо тлее в моето съзнание
и ден след ден краде от моето внимание.
Искаш ли да остана?
След като дните на живота превалят,
а годините над нас не ще да се смилят.
Искаш ли да остана?
Смело мечтая си да кажеш ДА,
за да мога радостта ти аз да прибера.
Искаш ли да остана?
Смело мечтая в този ден, сега,
преди главата да заровя в празна самота.
Искаш ли да остана?
Ще те чакам, докъдето и да идеш
и през очите на душата си ще можеш да ме видиш.
Искаш ли да остана?
Или просто, кротко, ей така.
С теб да осъзнаем, че тръгнала си е една мечта!
© Христо Тодоров Todos los derechos reservados