Искаш ли и на теб

стих да посветя?

Искаш ли да пиша

за дъжда?

Аз пък не искам

да остана сама.

Преди теб имаше

и друг. На него

парченце от себе си

дарих и накрая

го изпроводих

отново със стих.

По дяволите, защо

трябва да стискам

в юмрук безсмъртната

си душа?

Да, и на теб стих

ще посветя.

Няма да говоря колко

е прекрасна и необятна

любовта.

Няма и дума да спомена

за дъжда.

Безсмислено ще е да

се опитвам да

сравня деня с нощта.

Очите ти не ще

оприлича на

някаква синева,

нито ще се спра

върху това колко 

е добра моята съдба,

че точно с теб ме събра.

Просто искам стих

да ти посветя.

Нещо просто, нещо мое,

нещо от душа.

Позволи ми себе си

да ти даря.