Искаш ли и на теб
стих да посветя?
Искаш ли да пиша
за дъжда?
Аз пък не искам
да остана сама.
Преди теб имаше
и друг. На него
парченце от себе си
дарих и накрая
го изпроводих
отново със стих.
По дяволите, защо
трябва да стискам
в юмрук безсмъртната
си душа?
Да, и на теб стих
ще посветя.
Няма да говоря колко
е прекрасна и необятна
любовта.
Няма и дума да спомена
за дъжда.
Безсмислено ще е да
се опитвам да
сравня деня с нощта.
Очите ти не ще
оприлича на
някаква синева,
нито ще се спра
върху това колко
е добра моята съдба,
че точно с теб ме събра.
Просто искам стих
да ти посветя.
Нещо просто, нещо мое,
нещо от душа.
Позволи ми себе си
да ти даря.
© Цвети Векова Всички права запазени