24 jul 2013, 9:59  

Искра 

  Poesía » De amor
565 0 14

 

           

          Стискам във влажната

                                          си шепа,

          избърсала последната

                                               сълза,

          плахичка мъждукаща

                                              искра -

          дали ще се разгори

                                          във огън

          или ще изтръсквам

                                          пепелта?

          Зависи - ако дъхът ти

                          ръка ми подсуши

          или вятър отнесе те

                                        във нощта.

 

 

 

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Толкова е ефирно, едвам докосва...а толкова силно въздейства. Красиво!
  • !
  • Моите топли благодарности, Ани, Ванка, Бони и Ели! И искрени поздрави!
  • Поздрав за плахичката искра,
    която поддържа надеждите ти!
    Дано сълзата е наистина последна!
  • ИСКРА....ти на пламъче стани,огън буен разпали!/посветено на дъщеря ми/
    Никога за нищо не е късно!
  • Надеждата запазва искрицата все още жива и това че спомена е все още жив си личи. Чувствата са обрисувани много поетично и красиво! Поздравления, Вальо!
  • Дори само на думи - моя си! Яж ме!!!
  • Постно- мръсна дума. Аз съм кръвожадна.
    Каквото такова. Всичко е за добро дори лошото.
  • Ох, Дани, остана ми само да си бъркам ястието - менюто е постно!
  • Не е последна тази сълза!
    И аз така мислих, надявах се, молих се, но не.
    Има ли силна любов, в менюто е заедно с болка и сълзи рано или късно.
  • Благодаря ви, Алекс и Чо! Топли поздрави!
  • !
  • Ама ти ме усещаш? Признания, Краси!Благодаря ти!
  • Въздишка на оболена душа...Дано се сбъднат надеждите ти!
Propuestas
: ??:??