10 may 2020, 7:03  

Искра рисува нов живот

  Poesía
697 4 7

Далекогледи вдигнаха зеници,

пленени от вълшебна резеда.

Небето бе по-светло от сълзица,

когато грейна слънчева звезда.

 

А на земята мрачно-нереално,

пропито от тъга и леден студ,

едно сърце бе с було погребално,

изпратило съдба със вик нечут.

 

И взря се пак. Успял да я намери,

тя приказка прошепна за любов.

А две очи, по-ярки от фенери,

с искри рисуват път към нов живот.

 

Далече от земята страшно-плътска,,

дарила дом на страст и адски грях,

една целувка дяволска и дръзка

погубила мечти и бликащ смях.

 

Но той душа с душата и щом слее,

ще тръгне с нея в Млечен път, готов

и в тайнствено гнездо да оцелее

плода, надвил и Божия покров.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветето Б. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много, много благодаря! Не знаеш колко много ме зарадва! Благодаря💖🌸💝!
  • “ - Молите ли се?
    - О, да. Защото вярвам в любовта.
    ...
    - Ако трябва да дадете съвет на жена, какъв би бил той?
    - Да обича.
    - А на млада девойка?
    - Да обича.
    - А на дете?
    - Да обича.” - от филма La Môme ( “Едит Пиаф: Животът в розово”), посветен на живота и музикалния път на Едит Пиаф
  • Дълбоко ме трогна!❤️ Благодаря от сърце!
  • Искрената, истинска любов, светла и чиста, тялом и духом над всичко останало, което се бърка с любов...тази любов която само с една звездица може да освети всички светове...химн на истинската любов над всичко. Дълбока и въздействаща творба!
  • Много благодаря! ❤️

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...