Искра рисува нов живот
Далекогледи вдигнаха зеници,
пленени от вълшебна резеда.
Небето бе по-светло от сълзица,
когато грейна слънчева звезда.
А на земята мрачно-нереално,
пропито от тъга и леден студ,
едно сърце бе с було погребално,
изпратило съдба със вик нечут.
И взря се пак. Успял да я намери,
тя приказка прошепна за любов.
А две очи, по-ярки от фенери,
с искри рисуват път към нов живот.
Далече от земята страшно-плътска,,
дарила дом на страст и адски грях,
една целувка дяволска и дръзка
погубила мечти и бликащ смях.
Но той душа с душата и щом слее,
ще тръгне с нея в Млечен път, готов
и в тайнствено гнездо да оцелее
плода, надвил и Божия покров.
© Цветето Б. All rights reserved.
