7 sept 2014, 20:26

Искрено и лично

962 0 0

Не мога да проумея,
защо в сълзи се давя?
В чашата също,
пълна до горе,
лекува моите рани,
ала за жалост припомня
емоции избрани.
Липсваш ми, но защо?
Нима има смисъл?
Нима някога е имало?
Замина си и вече си мислиш,
че всичко е загинало.
Лъжеш се ,любов.
Бавно тлея,
но изгарям
в жарава от болка и нечут зов.
Искам те.
Толкова е мъчително.
Ти обичаш нея,
другата,
единствена
в сърцето и душата,
а за теб съм само
мрака и мъглата.
Пак пия за теб
и за себе си пия.
Мъча се,
но и свикнах
със самотата,
с тъгата.

Чакам те в съня.
Там ще дойдеш, зная.
Само там си мой.
Само там мога истински да те позная.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивета Врескова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...