Искрено и лично
Не мога да проумея,
защо в сълзи се давя?
В чашата също,
пълна до горе,
лекува моите рани,
ала за жалост припомня
емоции избрани.
Липсваш ми, но защо?
Нима има смисъл?
Нима някога е имало?
Замина си и вече си мислиш,
че всичко е загинало.
Лъжеш се ,любов.
Бавно тлея,
но изгарям
в жарава от болка и нечут зов.
Искам те.
Толкова е мъчително.
Ти обичаш нея,
другата,
единствена
в сърцето и душата,
а за теб съм само
мрака и мъглата.
Пак пия за теб
и за себе си пия.
Мъча се,
но и свикнах
със самотата,
с тъгата.
Чакам те в съня.
Там ще дойдеш, зная.
Само там си мой.
Само там мога истински да те позная.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивета Врескова Всички права запазени