7.09.2014 г., 20:26

Искрено и лично

960 0 0

Не мога да проумея,
защо в сълзи се давя?
В чашата също,
пълна до горе,
лекува моите рани,
ала за жалост припомня
емоции избрани.
Липсваш ми, но защо?
Нима има смисъл?
Нима някога е имало?
Замина си и вече си мислиш,
че всичко е загинало.
Лъжеш се ,любов.
Бавно тлея,
но изгарям
в жарава от болка и нечут зов.
Искам те.
Толкова е мъчително.
Ти обичаш нея,
другата,
единствена
в сърцето и душата,
а за теб съм само
мрака и мъглата.
Пак пия за теб
и за себе си пия.
Мъча се,
но и свикнах
със самотата,
с тъгата.

Чакам те в съня.
Там ще дойдеш, зная.
Само там си мой.
Само там мога истински да те позная.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивета Врескова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...