Не мога да проумея,
защо в сълзи се давя?
В чашата също,
пълна до горе,
лекува моите рани,
ала за жалост припомня
емоции избрани.
Липсваш ми, но защо?
Нима има смисъл?
Нима някога е имало?
Замина си и вече си мислиш,
че всичко е загинало.
Лъжеш се ,любов.
Бавно тлея,
но изгарям
в жарава от болка и нечут зов.
Искам те.
Толкова е мъчително.
Ти обичаш нея,
другата,
единствена
в сърцето и душата,
а за теб съм само
мрака и мъглата.
Пак пия за теб
и за себе си пия.
Мъча се,
но и свикнах
със самотата,
с тъгата.

Чакам те в съня.
Там ще дойдеш, зная.
Само там си мой.
Само там мога истински да те позная.