11 jul 2015, 9:49  

Искрено твоя

  Poesía » Otra
917 0 9

Искрено твоя

Не любя и не съм

любима.
Не ходя по море от рози.
Нито съм душа ранима.
Някога обичах, да.
Не съм частица неделима.
И частите ми скърцат.
Нито знам какво е рима.
Бе детска любов.
Обичам, за да може да ме има!
Любовта умря и ме уби.
Превърнах се в любов незрима.
В памет на теб, Любов!!!
И сляпа съм,

и наред обичам,
защото няма да те срещна пак...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Изключителна сила е искрената любов!!!...
  • Супер! Ето пак: " Не ходя по море от рози." Страхотно. Ето такива изрази обожавам! А колокото до срещите - ще я срещаш колокото си искаш. От теб зависи всичко1 Поздрави за начина ти на изразяване!
  • Ясен Ведрин, благодаря за подкрепата! На твоите думи съм склонна да вярвам. В стихчето не съм вложила негативизъм, просто приемане на действителността Радостна съм, че ме посети!
  • Мисля, че времето ще опровергае финала! А ти, Йоана - просто бъди себе си! Поздрав от мен!
  • rozza (Радка Миндова), радвам се че ти е харесало
    Мисана, благодаря, че вярваш в мен Това стихче ме спаси от връщането към спомените и осъзнах, че сегашното ми Аз има своя чар благодарение на вече изгубеното. Сърдечен поздрав и на теб!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....