Искрено твоя
Не любя и не съм
любима.
Не ходя по море от рози.
Нито съм душа ранима.
Някога обичах, да.
Не съм частица неделима.
И частите ми скърцат.
Нито знам какво е рима.
Бе детска любов.
Обичам, за да може да ме има!
Любовта умря и ме уби.
Превърнах се в любов незрима.
В памет на теб, Любов!!!
И сляпа съм,
и наред обичам,
защото няма да те срещна пак...
© Йоана All rights reserved.
Радостна съм, че ме посети!
Това стихче ме спаси от връщането към спомените и осъзнах, че сегашното ми Аз има своя чар благодарение на вече изгубеното. Сърдечен поздрав и на теб!askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
