Искри 

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

• Ена (Елена Гоцева)

  2019-03-04T22:53:01+02:00
  "Кои сме?
  Защо сме създадени?
  Вечно да търсим
  на Бога следи
  или да бъдем творци
  непоправими мечтатели
  деца на Вселената
  нейни искри."
  
  !!!
  
  Много мое усещане
  Великолепен стих!!!
• Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

  2017-11-29T18:20:43+02:00
  Маргарита,Руми,Виолета,Влади,Ангел,Хели,Катя,Иржи,Еси,Велин,макар да сте много нека всеки един от вас да почувствува частица от моята голяма благодарност че се отзовахте на моята страница.Всеки един от вас с вашите оценки и коментари има принос в моето творчество.
  Желая ви хубава ноемврийска вечер споделена с най-близките хора!
• rocker (Велин)

  2017-11-28T19:02:14+02:00
  Прекрасни размисли, Гавраил! Двата най-важни дни в живота на човек са, когато се е родил и денят, в който е разбрал защо се е родил. Поздрави, приятел!
• Веси_Еси (Еси)

  2017-11-28T11:14:54+02:00
  Приятно ми е да се отбивам на твоята страничка, Гавраиле. Виж само колко много искрици има тук! Поздравления и от мен!
• Иржи (Ирина Филипова)

  2017-11-28T03:12:26+02:00
  Добре си описал,Гавраил,житейския ни път лаконично,но много достоверно,както и въпросите, които чрез теб задаваме...А нали и децата вярват,че всеки,отишъл във Вселената/отвъдното/ се превръща в звезда...Затова има толкова много искри!
• Izumrudkata (Катя)

  2017-11-27T22:06:42+02:00
  Много ми хареса стиха ти , Гавраил!Поздравления!
• helpmepaintthestars (Слънчоглед)

  2017-11-27T22:06:31+02:00
  Точно!
• aap (Ангел)

  2017-11-27T12:05:48+02:00
  Аплодисменти!👏👏👏
• Violet_86 (Виолета)

  2017-11-27T10:12:14+02:00
  Често и аз съм си задавала тези въпроси.
  Но, знаеш ли, Гавраил, когато видя радостта в очите на семейството ми, щом ме видят, разбирам, че има смисъл от мен.
  Поздравявам те, за прекрасния стих.
• rumbic (Руми)

  2017-11-27T10:05:00+02:00
  Когато един пламък се разгаря, искрите са онази част, която му придава обаятелност! Когато животът е в своя устрем, именно ние, малките и нищожни частици се оказваме същността в тази необятна безкрайност! Поздрав, Гавраиле!
• goblenka (Маргарита Ангелова)

  2017-11-27T07:40:14+02:00
  Да би трябвало да сме като бенгалски огън, но не сме. Браво на теб!
• Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

  2017-11-26T23:53:33+02:00
  Чудесен анонс в изразените ти мисли.Когато не виждаме с очите си мислите са нашият поглед.Спокойна неделна нощ,Пепи!
• PepiPetrova (Pepi Petrova)

  2017-11-26T23:47:07+02:00
  Хубаво е човек да бъде далновиден, защото пътят му зависи от неговото действие или бездействие и стремежът да не пропуснем шансовете си, създава палитрата на живота и ни кара да искрим с различна сила.
• Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

  2017-11-26T23:09:54+02:00
  Силви,тези мисли ни изкарват от ежедневието и ни карат да се чувстваме необременени от условностите и схизмите които сами сме създали.Не се ли измъкнем ще бъдем вечно роби на собственото си късогледство.
• Plevel (Силвия Илиева)

  2017-11-26T23:00:21+02:00
  Изключително харесах! Припокрива усещането ми, с което се боря напоследък. Благодаря!
• Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

  2017-11-26T20:14:31+02:00
  Нина,Дочка понякога е добре да погледнем и извън нашето битие.Благодаря ви за присъствието.
• Довереница (Дочка Василева)

  2017-11-26T19:38:04+02:00
  "Деца на Вселената"... вярно и истинско...
• asizi (Nina Toshich)

  2017-11-26T19:20:47+02:00
  Много хубаво, мъдро , житейско...
• Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

  2017-11-26T16:55:17+02:00
  И то как горим.Такива огньове понякога разпалваме че много трудно се изгасят.
  Спокойна вечер!
• Ve2666 (Василка Ябанджиева)

  2017-11-26T16:05:15+02:00
  Искри сме, понякога тлеем, после горим с неподозирана сила. Поздрави!
• Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

  2017-11-26T14:53:24+02:00
  Съни,с този обстоен коментар се чувствам като пред огледало в което се оглеждам за пръв път.И ти ме караш да си мисля че изглеждам добре.След такива думи всеки би почувствал удоволетвореност.За което благодаря!
• Sunny_EL (Sunny)

  2017-11-26T13:57:42+02:00
  Колко ясно си изразил
  всичко,което е в нас - с едно се борим,
  друго се опитваме да задържим и да го увеличаваме...
  Живот - и ние сме малки лодчици в този огромен океан!
  Понякога бурен,ядовит, опасен, а понякога тих и спокоен...
  Провокираш размишления, Гавраиле! Поздрав!!!
• Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

  2017-11-26T12:22:02+02:00
  Благодаря,че го оцени по този начин!
• valya_official (Valya Тodorova)

  2017-11-26T12:10:22+02:00
  Великолепно, Гавраиле!
• Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

  2017-11-26T12:04:22+02:00
  Албена,ние сме тъкан от противоречия но сме призвани да търсим истината.
• anabel7 (Албена Димитрова)

  2017-11-26T12:00:53+02:00
  Много мъдър, реалистичен стих!.... Отразява противоречивата същност на човека... Хареса ми, Гавраиле! Поздравявам те!
• ParvaNova (Ренета Първанова)

  2017-11-26T11:53:14+02:00
  Да, единствената е Душа
  Звездата, коя блести и след смъртта -
  мисля (ако не е еретично само) -
  Бога е олицетворен в това -
  Възкресението му и до днес неразгадано...
• Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

  2017-11-26T11:48:02+02:00
  Рене,
  ех как ме мами Необята
  дали да тръгна по Дъга
  Любов да дам и на Звездата
  нали и тя е като нас
  с Душа.
• ParvaNova (Ренета Първанова)

  2017-11-26T11:34:24+02:00
  Искрици блеснали за миг
  във Необята
  "Пътят" си трасирал в този стих -
  начертан - до Бог да стигне Душата