26 нояб. 2017 г., 11:28

Искри

881 8 29

Стъпка по стъпка

в живота жарава

погледът търси

на дъгата кръгът

в душата горчилка

или блясък остава

падаме, ставаме

но следваме 

нашия път.

Любов и омраза

сърца неразбрани

възход и падения

нестихващ копнеж

греховни стремления

без свян пожелани

със тях сме обречени

в душата "метеж".

Кои сме?

Защо сме създадени?

Вечно да търсим

на Бога следи

или да бъдем творци

непоправими мечтатели

деца на Вселената

нейни искри.

 

Ноември, 2017

Варна, Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Кои сме?
    Защо сме създадени?
    Вечно да търсим
    на Бога следи
    или да бъдем творци
    непоправими мечтатели
    деца на Вселената
    нейни искри."

    !!!

    Много мое усещане
    Великолепен стих!!!
  • Маргарита,Руми,Виолета,Влади,Ангел,Хели,Катя,Иржи,Еси,Велин,макар да сте много нека всеки един от вас да почувствува частица от моята голяма благодарност че се отзовахте на моята страница.Всеки един от вас с вашите оценки и коментари има принос в моето творчество.
    Желая ви хубава ноемврийска вечер споделена с най-близките хора!
  • Прекрасни размисли, Гавраил! Двата най-важни дни в живота на човек са, когато се е родил и денят, в който е разбрал защо се е родил. Поздрави, приятел!
  • Приятно ми е да се отбивам на твоята страничка, Гавраиле. Виж само колко много искрици има тук! Поздравления и от мен!
  • Добре си описал,Гавраил,житейския ни път лаконично,но много достоверно,както и въпросите, които чрез теб задаваме...А нали и децата вярват,че всеки,отишъл във Вселената/отвъдното/ се превръща в звезда...Затова има толкова много искри!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...