26.11.2017 г., 11:28 ч.
Искри
Стъпка по стъпка
в живота жарава
погледът търси
на дъгата кръгът
в душата горчилка
или блясък остава
падаме, ставаме
но следваме
нашия път.
Любов и омраза
сърца неразбрани
възход и падения
нестихващ копнеж
греховни стремления
без свян пожелани
със тях сме обречени
в душата "метеж".
Кои сме?
Защо сме създадени?
Вечно да търсим
на Бога следи
или да бъдем творци
непоправими мечтатели
деца на Вселената
нейни искри.
Ноември, 2017
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Маргарита,Руми,Виолета,Влади,Ангел,Хели,Катя,Иржи,Еси,Велин,макар да сте много нека всеки един от вас да почувствува частица от моята голяма благодарност че се отзовахте на моята страница.Всеки един от вас с вашите оценки и коментари има принос в моето творчество.
Желая ви хубава ноемврийска вечер споделена с най-близките хора! -
Прекрасни размисли, Гавраил! Двата най-важни дни в живота на човек са, когато се е родил и денят, в който е разбрал защо се е родил. Поздрави, приятел!
-
Приятно ми е да се отбивам на твоята страничка, Гавраиле. Виж само колко много искрици има тук! Поздравления и от мен!
-
Добре си описал,Гавраил,житейския ни път лаконично,но много достоверно,както и въпросите, които чрез теб задаваме...А нали и децата вярват,че всеки,отишъл във Вселената/отвъдното/ се превръща в звезда...Затова има толкова много искри!
-
Много ми хареса стиха ти , Гавраил!Поздравления!
-
Точно!
-
Аплодисменти!👏👏👏
-
"деца на Вселената
нейни искри."
Много ми хареса тук, Гавраил и не само! Едно много хубаво стихотворение, което оценявам най-високо! -
Често и аз съм си задавала тези въпроси.
Но, знаеш ли, Гавраил, когато видя радостта в очите на семейството ми, щом ме видят, разбирам, че има смисъл от мен.
Поздравявам те, за прекрасния стих.
-
Когато един пламък се разгаря, искрите са онази част, която му придава обаятелност! Когато животът е в своя устрем, именно ние, малките и нищожни частици се оказваме същността в тази необятна безкрайност! Поздрав, Гавраиле!
-
Да би трябвало да сме като бенгалски огън, но не сме. Браво на теб!
-
Чудесен анонс в изразените ти мисли.Когато не виждаме с очите си мислите са нашият поглед.Спокойна неделна нощ,Пепи!
-
Хубаво е човек да бъде далновиден, защото пътят му зависи от неговото действие или бездействие и стремежът да не пропуснем шансовете си, създава палитрата на живота и ни кара да искрим с различна сила.
-
Силви,тези мисли ни изкарват от ежедневието и ни карат да се чувстваме необременени от условностите и схизмите които сами сме създали.Не се ли измъкнем ще бъдем вечно роби на собственото си късогледство.
-
Изключително харесах! Припокрива усещането ми, с което се боря напоследък. Благодаря!
-
Нина,Дочка понякога е добре да погледнем и извън нашето битие.Благодаря ви за присъствието.
-
"Деца на Вселената"... вярно и истинско...
-
Много хубаво, мъдро , житейско...
-
И то как горим.Такива огньове понякога разпалваме че много трудно се изгасят.
Спокойна вечер! -
Искри сме, понякога тлеем, после горим с неподозирана сила. Поздрави!
-
Съни,с този обстоен коментар се чувствам като пред огледало в което се оглеждам за пръв път.И ти ме караш да си мисля че изглеждам добре.След такива думи всеки би почувствал удоволетвореност.За което благодаря!
-
Колко ясно си изразил
всичко,което е в нас - с едно се борим,
друго се опитваме да задържим и да го увеличаваме...
Живот - и ние сме малки лодчици в този огромен океан!
Понякога бурен,ядовит, опасен, а понякога тих и спокоен...
Провокираш размишления, Гавраиле! Поздрав!!! -
Благодаря,че го оцени по този начин!
-
Великолепно, Гавраиле!
-
Албена,ние сме тъкан от противоречия но сме призвани да търсим истината.
-
Много мъдър, реалистичен стих!.... Отразява противоречивата същност на човека... Хареса ми, Гавраиле! Поздравявам те!
-
Да, единствената е Душа
Звездата, коя блести и след смъртта -
мисля (ако не е еретично само) -
Бога е олицетворен в това -
Възкресението му и до днес неразгадано... -
Рене,
ех как ме мами Необята
дали да тръгна по Дъга
Любов да дам и на Звездата
нали и тя е като нас
с Душа. -
Искрици блеснали за миг
във Необята
"Пътят" си трасирал в този стих -
начертан - до Бог да стигне Душата
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Защо сме създадени?
Вечно да търсим
на Бога следи
или да бъдем творци
непоправими мечтатели
деца на Вселената
нейни искри."
!!!
Много мое усещане
Великолепен стих!!!