21 mar 2007, 9:00

Искри в нощта

  Poesía
984 0 3

Светещи прозорци –

напомнящи за своето безкрайно,

затворено съществуване…

Искри в нощта,

тръпнещи в очакване…

Светещ сноп лъчи,

разпръснал лепкавия мрак…

Тишината все мълчи,

хваналa ме под ръка…

Загасват и изгряват

малките слънца…

Внезапно… в себе си стаяват

топлина измръзнала в нощта!..

Неусетно те разтварят

и понасят в невидимото мисълта…

 
Изводи от неспокоен мир

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлиан Владимиров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....