Светещи прозорци –

напомнящи за своето безкрайно,

затворено съществуване…

Искри в нощта,

тръпнещи в очакване…

Светещ сноп лъчи,

разпръснал лепкавия мрак…

Тишината все мълчи,

хваналa ме под ръка…

Загасват и изгряват

малките слънца…

Внезапно… в себе си стаяват

топлина измръзнала в нощта!..

Неусетно те разтварят

и понасят в невидимото мисълта…

Изводи от неспокоен мир