5 nov 2011, 16:19

Истина 

  Poesía
409 0 3

Луната кървава изгря...

Сърцето ми във кърви се обля.

Любовта умря.

Пътеката самотна засия...

 

Но ето, че луната избледня...

Пътеката е сребърна след нея.

Огря студена светлина

и мрака замени със вдъхновение.

 

Луната мами  и привлича,

и обещава с приказни, бленувани слова.

И в края, и в началото - е влюбена жена.

 

Има красота и много вяра има.

Има пориви и сбъднати мечти.

Има обич и желания трънливи.

 

Трябва много, много да обичам.

Никого и нищо да не вричам.

Искам ли, при тебе да дотичам.

 

Разтвори ръце и приеми ме.

Отвори сърце и остави ме.

Двамата едно да станем ние.

 

© Таня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??