5 нояб. 2011 г., 16:19

Истина 

  Поэзия
473 0 3
Луната кървава изгря...
Сърцето ми във кърви се обля.
Любовта умря.
Пътеката самотна засия...
Но ето, че луната избледня...
Пътеката е сребърна след нея.
Огря студена светлина
и мрака замени със вдъхновение.
Луната мами и привлича,
и обещава с приказни, бленувани слова.
И в края, и в началото - е влюбена жена.
Има красота и много вяра има. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Иванова Все права защищены

Предложения
: ??:??