Истина
Луната кървава изгря...
Сърцето ми във кърви се обля.
Любовта умря.
Пътеката самотна засия...
Но ето, че луната избледня...
Пътеката е сребърна след нея.
Огря студена светлина
и мрака замени със вдъхновение.
Луната мами и привлича,
и обещава с приказни, бленувани слова.
И в края, и в началото - е влюбена жена.
Има красота и много вяра има.
Има пориви и сбъднати мечти.
Има обич и желания трънливи.
Трябва много, много да обичам.
Никого и нищо да не вричам.
Искам ли, при тебе да дотичам.
Разтвори ръце и приеми ме.
Отвори сърце и остави ме.
Двамата едно да станем ние.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Иванова Все права защищены
