23 dic 2010, 20:37

Истината

  Poesía » Otra
1.2K 0 14

                                                                                           "Аз знам, че нищо не знам..."

 

                                                                                                                                                                                  Сократ

 

 

За тебе, Истино, пребродих светове

и все опечена те виждах, на керемида...

Рибарите те хващаха в море

и вкусваха прекрасната ти стрида...

 

За тебе партизаните измряха -

оказа се  звездата  ти лъжа...

а демократите  бельото ти разпраха

и с „втора употреба” си сега...

 

Потърсих те в полите на Темида,

но там  ме къчнаха със токчета в носа

и, утрото щом моя ден изприда,

с везните тегля плачеща роса...

 

За някой ти си винаги „отпред”,

а други пък разказват - си „отзад”...

В главата ми е шипков мармалад!

Отиде ми мисловният рахат...

 

Дали е „Не”-то, всъщност, твойто ”Да”

(Да взема да не питам аз сега?!)

Оплитат се очите ми, ех, Истино...

в невидимия свят на Любовта?!

 

Романтиката, дето палеше моторите -

сега е във клавишовия свян...

от много искане са ми неволите -

ще взема да се мушна в някой храм...

 

 

-------------------------------------------------

 

Защо съм тук и накъде отивам?!

Сами ли сме във този необятен свят...

Ех, зная си, че нищо не разбирам...

Нима това е  Истината, брат?!

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=PUyY1x3EfeI

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • харесах по този вид изказана ИСТИНАТА поздрави от мен
  • Благодаря за Истините, които сте изрекъл, Поете. Истината, истината винаги е лъжа за другия и ни прави, най-малкото, досадни в нечии очи. Какво е от това, демонстрираната им ирония на бележки училищни и реплики водевилни, обикновено са опит да скрият сълзите си от късно открита истина за себе си. Това е моята истина, не я натрапвам никому.
  • В търсене на истината човек среща приятели, среща и човешката злоба... Но Исус е казал: Ще познаете истината и тя ще ви направи свободни. Дерзай, Оги, продължавай да раздаваш усмивки!
  • Благодаря на всички, които се отбиха...Този стих е просто опит да потърся Отговорите...

    Благодаря и на теб, Белла, за двойката. От слабите бележки научаваме най-много в живота, не от шестиците. Твоята оценка си е обоснована...Приемам я като коледен подарък

    Весели празници на всички!!!Много настроение и усмивки!
    И нека се замислим какво празнуваме? - рождеството на Исус и саможертвата му, заради нашите грехове...

    Бъдете вдъхновени!
  • Красив стих,крачка от дългия път в търсене на истината!Интересен поглед и дълбока интерпретация!Собствена!Жива! Много красиво!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...