2 sept 2006, 23:45

Истината

  Poesía
1.3K 1 12
Истината винаги е гола...
И винаги болезнено горчи...
Горда като върше на топола
тя вятъра надве ще раздели...

Истината трябва да е чиста...
Директна като поглед на дете...
Няма в нея три и няма триста,
тъй простичка е като две и две...

Истината без слова говори...
Но не със устни, само със очи...
И да я бичуват - тя не спори,
разпъната  на кръста ще стои...

Истината често закъснява,
заключена дълбоко в някой шкаф...
Ако появи се - не прощава
и лъсва като грях върху чаршаф...

Ала щом превърне се във призрак,
дошъл да те покани при смъртта
и пет пари сто истини не чинят,
отколкото една добра лъжа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...