2 sept 2006, 23:45

Истината

  Poesía
1.3K 1 12
Истината винаги е гола...
И винаги болезнено горчи...
Горда като върше на топола
тя вятъра надве ще раздели...

Истината трябва да е чиста...
Директна като поглед на дете...
Няма в нея три и няма триста,
тъй простичка е като две и две...

Истината без слова говори...
Но не със устни, само със очи...
И да я бичуват - тя не спори,
разпъната  на кръста ще стои...

Истината често закъснява,
заключена дълбоко в някой шкаф...
Ако появи се - не прощава
и лъсва като грях върху чаршаф...

Ала щом превърне се във призрак,
дошъл да те покани при смъртта
и пет пари сто истини не чинят,
отколкото една добра лъжа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...