Sep 2, 2006, 11:45 PM

Истината

  Poetry
1.3K 1 12
Истината винаги е гола...
И винаги болезнено горчи...
Горда като върше на топола
тя вятъра надве ще раздели...

Истината трябва да е чиста...
Директна като поглед на дете...
Няма в нея три и няма триста,
тъй простичка е като две и две...

Истината без слова говори...
Но не със устни, само със очи...
И да я бичуват - тя не спори,
разпъната  на кръста ще стои...

Истината често закъснява,
заключена дълбоко в някой шкаф...
Ако появи се - не прощава
и лъсва като грях върху чаршаф...

Ала щом превърне се във призрак,
дошъл да те покани при смъртта
и пет пари сто истини не чинят,
отколкото една добра лъжа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...