Истината
И винаги болезнено горчи...
Горда като върше на топола
тя вятъра надве ще раздели...
Истината трябва да е чиста...
Директна като поглед на дете...
Няма в нея три и няма триста,
тъй простичка е като две и две...
Истината без слова говори...
Но не със устни, само със очи...
И да я бичуват - тя не спори,
разпъната на кръста ще стои...
Истината често закъснява,
заключена дълбоко в някой шкаф...
Ако появи се - не прощава
и лъсва като грях върху чаршаф...
Ала щом превърне се във призрак,
дошъл да те покани при смъртта
и пет пари сто истини не чинят,
отколкото една добра лъжа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Иванова Всички права запазени
Поздравявам те!