Истината в цветните ни дири...
Изгубвам се във мислите за теб
А те чертаят мъдри коловози
Забързана в изгряващия ден
На думите си търся аналози
Но времето безмилостно мълчи
В усмивката си скрива синевата
И в тихите заоблени лъчи
Съвсем се разтопява тъмнината
Отново съм с разперени крила
Кръжа свободна в дивата безкрайност
А ти си островърх и с очила
Измислен от вселенската омайност
В мечтите ми си бос и причудлив
И само мойта нежност те спасява
Жонглираш по первазите щастлив
Докато слънце златно те огрява
Чрез теб се чувствам силна и добра
Едно вълшебно зрънце вечност
Във нашата магическа игра
Звезди посипват всяка безнадежност
Върви към мен през спящите поля
През милион отминали години
Че най е важна общата душа
И истината в цветните ни дири
26.09.2016г.
Елица
© Елица Георгиева Todos los derechos reservados
Имате добро чувство за ритъм. Имайте занапред по-отговорно отношение към препинателните знаци и римите. Пък и към творчеството си въобще.
И се чувствайте специално наблюдавана. Ще следя развитието Ви.