28 sept 2016, 7:51

Истината в цветните ни дири...

583 1 10

Истината в цветните ни дири...

 

Изгубвам се във мислите за теб

А те чертаят мъдри коловози

Забързана в изгряващия ден

На думите си търся аналози

Но времето безмилостно мълчи

В усмивката си скрива синевата

И в тихите заоблени лъчи

Съвсем се разтопява тъмнината

Отново съм с разперени крила

Кръжа свободна в дивата безкрайност

А ти си островърх и с очила

Измислен от вселенската омайност

В мечтите ми си бос и причудлив

И само мойта нежност те спасява

Жонглираш по первазите щастлив

Докато слънце златно те огрява

Чрез теб се чувствам силна и добра

Едно вълшебно зрънце вечност

Във нашата магическа игра

Звезди посипват всяка безнадежност

Върви към мен през спящите поля

През милион отминали години

Че най е важна общата душа

И истината в цветните ни дири

 

26.09.2016г.

Елица

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За мен липсата на пунктуация в класически стих е неприемлива. Какво печели стихът от това? Възможност за различен прочит? Не. Подобни жокери дават авторите на свободни стихове. По-скоро на места тук читателят си задава любимия въпрос на учителката ми по литература: "Какво е искал да каже авторът?"
    Имате добро чувство за ритъм. Имайте занапред по-отговорно отношение към препинателните знаци и римите. Пък и към творчеството си въобще.
    И се чувствайте специално наблюдавана. Ще следя развитието Ви.
  • Любомир, стила е малко странен, да, но такива излизат...
    Катя, благодаря ти!
    Светли и от мен усмивки
    Жанет, радвам се че си го усетила по такъв начин!
    По принцип стихопотока от мен върви ежедневно
    ето тук : http://somewhereinthewind.blogspot.bg/
  • Хубаво, богато стихотворение!
  • ...
  • Хареса ми стиха ти ,Елица!Поздравления!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...