28.09.2016 г., 7:51

Истината в цветните ни дири...

582 1 10

Истината в цветните ни дири...

 

Изгубвам се във мислите за теб

А те чертаят мъдри коловози

Забързана в изгряващия ден

На думите си търся аналози

Но времето безмилостно мълчи

В усмивката си скрива синевата

И в тихите заоблени лъчи

Съвсем се разтопява тъмнината

Отново съм с разперени крила

Кръжа свободна в дивата безкрайност

А ти си островърх и с очила

Измислен от вселенската омайност

В мечтите ми си бос и причудлив

И само мойта нежност те спасява

Жонглираш по первазите щастлив

Докато слънце златно те огрява

Чрез теб се чувствам силна и добра

Едно вълшебно зрънце вечност

Във нашата магическа игра

Звезди посипват всяка безнадежност

Върви към мен през спящите поля

През милион отминали години

Че най е важна общата душа

И истината в цветните ни дири

 

26.09.2016г.

Елица

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За мен липсата на пунктуация в класически стих е неприемлива. Какво печели стихът от това? Възможност за различен прочит? Не. Подобни жокери дават авторите на свободни стихове. По-скоро на места тук читателят си задава любимия въпрос на учителката ми по литература: "Какво е искал да каже авторът?"
    Имате добро чувство за ритъм. Имайте занапред по-отговорно отношение към препинателните знаци и римите. Пък и към творчеството си въобще.
    И се чувствайте специално наблюдавана. Ще следя развитието Ви.
  • Любомир, стила е малко странен, да, но такива излизат...
    Катя, благодаря ти!
    Светли и от мен усмивки
    Жанет, радвам се че си го усетила по такъв начин!
    По принцип стихопотока от мен върви ежедневно
    ето тук : http://somewhereinthewind.blogspot.bg/
  • Хубаво, богато стихотворение!
  • ...
  • Хареса ми стиха ти ,Елица!Поздравления!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...