28 сент. 2016 г., 07:51

Истината в цветните ни дири...

585 1 10

Истината в цветните ни дири...

 

Изгубвам се във мислите за теб

А те чертаят мъдри коловози

Забързана в изгряващия ден

На думите си търся аналози

Но времето безмилостно мълчи

В усмивката си скрива синевата

И в тихите заоблени лъчи

Съвсем се разтопява тъмнината

Отново съм с разперени крила

Кръжа свободна в дивата безкрайност

А ти си островърх и с очила

Измислен от вселенската омайност

В мечтите ми си бос и причудлив

И само мойта нежност те спасява

Жонглираш по первазите щастлив

Докато слънце златно те огрява

Чрез теб се чувствам силна и добра

Едно вълшебно зрънце вечност

Във нашата магическа игра

Звезди посипват всяка безнадежност

Върви към мен през спящите поля

През милион отминали години

Че най е важна общата душа

И истината в цветните ни дири

 

26.09.2016г.

Елица

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За мен липсата на пунктуация в класически стих е неприемлива. Какво печели стихът от това? Възможност за различен прочит? Не. Подобни жокери дават авторите на свободни стихове. По-скоро на места тук читателят си задава любимия въпрос на учителката ми по литература: "Какво е искал да каже авторът?"
    Имате добро чувство за ритъм. Имайте занапред по-отговорно отношение към препинателните знаци и римите. Пък и към творчеството си въобще.
    И се чувствайте специално наблюдавана. Ще следя развитието Ви.
  • Любомир, стила е малко странен, да, но такива излизат...
    Катя, благодаря ти!
    Светли и от мен усмивки
    Жанет, радвам се че си го усетила по такъв начин!
    По принцип стихопотока от мен върви ежедневно
    ето тук : http://somewhereinthewind.blogspot.bg/
  • Хубаво, богато стихотворение!
  • ...
  • Хареса ми стиха ти ,Елица!Поздравления!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...