Истините на живота
Задвижвам механизъм
скърцащ, душата ми да проумее
тъй истините на живота,
сърцето ми да ги изпее.
Осланям се на страст и жажда,
която в мен седи, тъгува
и даже огън не подклажда.
Жаравата не се целува.
Така лекувам самотата
с поезията на душата.
И в дни на радост, щастие
безбрежно аз чувствам,
чувствам безметежно,
как до мен долита
детски смях,
фанфарите звучат
и тръгвам аз отново
на път.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados
