29.08.2010 г., 16:19 ч.

Истините на живота 

  Поезия » Философска
1198 0 3

Задвижвам  механизъм

скърцащ, душата ми да проумее

тъй истините на живота,

сърцето ми да ги изпее.

 

Осланям се на страст и жажда,

която в мен седи, тъгува

и даже огън не подклажда.

 

Жаравата  не се целува.

 

Така лекувам самотата

с  поезията на душата.

 

И в дни на радост, щастие

безбрежно аз чувствам,

чувствам  безметежно,

как до мен долита

детски смях,

фанфарите  звучат

и тръгвам аз отново

на път.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви, Маги и Белла!
    Стоплихте сърцето ми!
    Лека нощ !
  • така е...самота се лекува с поезия на душата...
    хубаво стихотворение, Симеон...сърдечен поздрав.
  • Благодаря ти, Ивон !
    Много се радвам, че ти е харесало стихотворението.
    Да, жаравата . . .
    Лека вечер !
Предложения
: ??:??