Истино, остани!
вървя до мен
по целия ми път
досаждаше ми
когато те гонех
преследваше ме
когато ти бягах
измъчва ме
боля ме
Истино, остани!
колко пъти
забиваше нож
в корема ми
и го въртеше безмилостно
докато не унищожиш
и последната капка
самоуважение
която имах
колко пъти
крещеше в ума ми
сочеше ме с пръст
обвиняваше ме
колко пъти
обсебваше съня ми
Винаги будна
винаги справедлива
често жестока
Истино, остани!
Колко пъти бе до мен
на моя страна
защитаваше ме
и поемаше куршума
вместо мен
колко пъти
бе оставала
единственият ми съюзник
когато губех всичко
колко пъти
бе единствената ми спътница
в самотата
Истино, остани!
когато всички си отидат
ти моля те остани
бъди ми съдница и другар
бъди ми съвест
за да си спомням
до края
коя съм
© Теодора Todos los derechos reservados