Ronnicca (Вероника Павлова)
60 30
7 nov 2021, 10:11

Истинска 

  Poesía » Odas y poemas
1318 2 3

Бях лъч из тъмнината...

Бях шепот сред мълчание...

С надеждата разкъсвах празнотата..

Различна бях със своето обаяние...

Във тъжни дни аз бях искрица радост

Във болки и тревоги  - чакан лек

На хората обрекох свойта младост,

На избора да бъда аз Човек…

Различна бях в очите на застаналите

Пред мен.. За тях бях  странна… чужда..

Не можеха да видят в мен останалите,

Че от Любов аз само имах нужда…

Раздавах всичко дето в мен се извиси

Подкрепа, oбич, нежност и  сърце…

 Никой с нищо не успя да изгаси

Пламъка, в душата моя на дете…

Във името ми крие се изписано

От Бог да нося тази сила искана

Съдбата, във която е  орисано 

До своя дъх последен да съм Истинска!

 

© Вероника Павлова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Достатъчен е един слънчев лъч, за да разсее много сенки »

14 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??