ИСТИНСКА ХАЛЮЦИНАЦИЯ
Р.Чакърова
Привижда ми се... Може би сънувам...
Една Луна към мене приближава,
шепти ми нещо, после я целувам...
Червилото по чашата остава...
Кафето кипва, крушката угасва,
от полилея падат две звезди.
А аз съм там, на правилното място.
И в шепите си стискам две юзди.
Обяздвам диви нощни пеперуди,
помислили, че вече са коне...
И някой ми се смее, че съм луда.
Да обясни защо, на теб поне...
Поне да знаеш важната причина -
защо небето силно притъмня?...
Защо когато пролетта замина,
градината със кактуси умря?
Защо и паякът от дни не се събужда?
Защо кракът на масата е счупен?
Защо е препоръчано при нужда
от скъпите въжета да си купя?
Попитай ги... А аз ще се разходя
до някой денонощен магазин -
да върна обичта с изтекла годност
и да поискам... евтин аспирин...
Лондон 06/06/2016' 02:09
© Rositsa Chakarova Todos los derechos reservados