23 jun 2013, 22:03

Истинска и Гола 

  Poesía
931 1 8

                                   ''Защо от мойта лудост ви е страх,

                                    щом целият ви свят е ненормален!''

                                                Ники Комедвенска

 

На залеза с последните лъчи

аз слязох долу. Не за да ви дразня.

А да обичам. И да ми горчи,

когато пия вашата омраза.

 

Изпих я. Но - простете! - не умрях.

А даже станах още по-красива!

Защо от мойта лудост ви е страх

и ви боли това, че съм щастлива!

 

Аз просто си събирам лунен прах.

Говоря си със залеза  печален...

Защо от мойта лудост ви е страх,

щом целият ви свят е ненормален!

 

 

Да кажем, че се принизя съвсем -

от глупост да започна да преливам -

отново ще съм вашия проблем.

Поради факта, че съм просто жива.

 

 

Е, как да ви помогна, Боже мой!

Не мога да умра по своя воля.

Едва когато ме повика Той -

ще си отида - истинска и гола.

 

 

Ще ви срази тотално мойта смърт!

Защото ще ме виждате в небето.

И от съзвездието ''Млечен път''

ще ви обичам пак.

И ще ви светя!!!

© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??