''Защо от мойта лудост ви е страх,
щом целият ви свят е ненормален!''
Ники Комедвенска
На залеза с последните лъчи
аз слязох долу. Не за да ви дразня.
А да обичам. И да ми горчи,
когато пия вашата омраза.
Изпих я. Но - простете! - не умрях.
А даже станах още по-красива!
Защо от мойта лудост ви е страх
и ви боли това, че съм щастлива!
Аз просто си събирам лунен прах.
Говоря си със залеза печален...
Защо от мойта лудост ви е страх,
щом целият ви свят е ненормален!
Да кажем, че се принизя съвсем -
от глупост да започна да преливам -
отново ще съм вашия проблем.
Поради факта, че съм просто жива.
Е, как да ви помогна, Боже мой!
Не мога да умра по своя воля.
Едва когато ме повика Той -
ще си отида - истинска и гола.
Ще ви срази тотално мойта смърт!
Защото ще ме виждате в небето.
И от съзвездието ''Млечен път''
ще ви обичам пак.
И ще ви светя!!!
© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados