23.06.2013 г., 22:03

Истинска и Гола

1.1K 1 8

                                   ''Защо от мойта лудост ви е страх,

                                    щом целият ви свят е ненормален!''

                                                Ники Комедвенска

 

На залеза с последните лъчи

аз слязох долу. Не за да ви дразня.

А да обичам. И да ми горчи,

когато пия вашата омраза.

 

Изпих я. Но - простете! - не умрях.

А даже станах още по-красива!

Защо от мойта лудост ви е страх

и ви боли това, че съм щастлива!

 

Аз просто си събирам лунен прах.

Говоря си със залеза  печален...

Защо от мойта лудост ви е страх,

щом целият ви свят е ненормален!

 

 

Да кажем, че се принизя съвсем -

от глупост да започна да преливам -

отново ще съм вашия проблем.

Поради факта, че съм просто жива.

 

 

Е, как да ви помогна, Боже мой!

Не мога да умра по своя воля.

Едва когато ме повика Той -

ще си отида - истинска и гола.

 

 

Ще ви срази тотално мойта смърт!

Защото ще ме виждате в небето.

И от съзвездието ''Млечен път''

ще ви обичам пак.

И ще ви светя!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Обичам да чета стиховете Ви и благодаря!
  • Много изстрадано и тъжно,но пък безкрайно талантливо!
  • Уникално! Поздрави!
  • Да превърнеш омразата в мост,
    бреговете да свържеш навеки.
    Любовта да е първия гост
    който стъпва по него напето...

    Браво за оптимизма и куража!
  • Това е единствения начин да се пребориш,
    оцелееш и съхраниш себе си!!!
    ОБИЧ, ОБИЧ и пак ОБИЧ !!!
    Много ми хареса!!! Поздрави!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...