14 ene 2021, 17:29

Истинска и споделена

  Poesía
525 0 1

Очите ти са същите…                 

Искрящи от любов!

По-красиви с бръчките,

същински живи въглени.

Зная!

И в другия живот,

отново теб, чрез огъня във тях

ще разпозная…

Косите ти са същите…

Макар и посребрели,   

във вечерите, късните,

разрошвам с пръсти както някога.

Нишки сребърни от  преживени

тъги и радости човешки.   

Ръцете ти са същите…

като венчален пръстен

любовно ме обгръщат,

не ден и два. Години…

Като от въздуха насъщен

нуждая се от тях…

Нима е грях

че видимо сме променени,

но чувствата един към друг не са,

… не са изобщо остарели?

Напук на възрастта,

вървим ръка в ръка.

За теб оставам най-страхотното момиче. 

За мен си най-чаровния и умен мъж.

Наричат тази обич

„старомодна“.        

А други – отживяла, скучна,

даже невъзможна….

Любов такава срещала е неведнъж

оловни облаци, и дъжд, и бури.

След тях – дъга и светлина!

В стомаха още пърхат пеперуди…

Защото възраст няма любовта!

От всякога по-силна и кале́на

и в друг живот, и в друго време ще я има.

Да бъде!

Истинска и споделена!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...