16 mar 2021, 22:05

Истинска си... 

  Poesía » De amor
553 2 2

В две празни чаши от уиски

изветряват капките от дъното.

Вкусът на устните ти липсва ми,

макар че дишам с твоя дъх...

Едно голямо още си наливам.

Сънят подгони ме, но ще избягам,

защото много бавно ще отпивам,

със теб, че сякаш утолявам се... 

А после - късно ще те взема в спомен 

и цяла нощ ще си в ръцете ми. 

Във миг, блажен и тъй любовен, 

ще спре да бие туй сърце. 

И не на смърт, а от вълнение, 

като море във дъното на чаша. 

Тъй истинска, а не в стихотворение. 

Докосвам те едва. Не си мираж... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??