Истинска си...
В две празни чаши от уиски
изветряват капките от дъното.
Вкусът на устните ти липсва ми,
макар че дишам с твоя дъх...
Едно голямо още си наливам.
Сънят подгони ме, но ще избягам,
защото много бавно ще отпивам,
със теб, че сякаш утолявам се...
А после - късно ще те взема в спомен
и цяла нощ ще си в ръцете ми.
Във миг, блажен и тъй любовен,
ще спре да бие туй сърце.
И не на смърт, а от вълнение,
като море във дъното на чаша.
Тъй истинска, а не в стихотворение.
Докосвам те едва. Не си мираж...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
