Истинската любов не е за ден-два.
Идва, но не отминава.
Понякога е бяла,
но повече е тъжна.
Не избледнява от дъжда.
Глава не свежда.
Хубава в спокойни дни,
прелестна – след изкупени вини.
В мрака има очи –
щом до теб застане.
Ах, как личи! –
щом ръката ти хване.
Ще плаче.
Ще шепне на Бог твоето име.
Ще измоли още мъничко време.
Ще поеме и твоето бреме.
Чак тогава ще си отиде,
за да те срещне отново!
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados