Истинската страна

3 jul 2008, 7:00

Poesía

757 0 2

Не искам да живея, но не мога да умра.

Не искам да говоря, но не мога да мълча.

И не мога да живея аз повече така

в тоя скапан свят, изпълнен с болка и тъга.

С разскъсана душа и погубено съзнание,

където всеки един ден

е кошмарно изпитание,

разбито сърце и сълзите в очите.

Съдбата те погубва и изобщо не те пита.

Животът с теб се гаври, прави си шега,

бориш се да оцелееш, бориш се с греха.

Прибираш се вкъщи от проблеми изморен,

заспиваш с надежда за утрешния ден.

Надяваш се светът да бъде прероден,

да бъдеш нов човек към добро променен.

Събуждаш се в реалността

и надеждата я няма,

живееш в лъжа, животът е измама.

И така си минава всеки нов ден

и накрая осъзнаваш, че без късмет си роден.

Отиваш си завинаги, но споменът остава.

Споменът за живота в ада.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.