Истинската страна
Не искам да живея, но не мога да умра.
Не искам да говоря, но не мога да мълча.
И не мога да живея аз повече така
в тоя скапан свят, изпълнен с болка и тъга.
С разскъсана душа и погубено съзнание,
където всеки един ден
е кошмарно изпитание,
разбито сърце и сълзите в очите.
Съдбата те погубва и изобщо не те пита.
Животът с теб се гаври, прави си шега,
бориш се да оцелееш, бориш се с греха.
Прибираш се вкъщи от проблеми изморен,
заспиваш с надежда за утрешния ден.
Надяваш се светът да бъде прероден,
да бъдеш нов човек към добро променен.
Събуждаш се в реалността
и надеждата я няма,
живееш в лъжа, животът е измама.
И така си минава всеки нов ден
и накрая осъзнаваш, че без късмет си роден.
Отиваш си завинаги, но споменът остава.
Споменът за живота в ада.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стоян Керанов Все права защищены
