6 mar 2015, 23:26

Истинско

  Poesía
548 0 0

В онази нощ

студената

успях да го видя

истински

искрен

и толкова мой.

 

Не стигна времето

да се насладя на

най-сладките му целувки

най-истинските му думи

най-красивия мъж.

 

И тръгнах си с изгряващото слънце

и сега липсата му е толкова

болезнена

раздираща

пареща.

 

Липсват

целувките

докосването

думите

най-вече

как каза ми,че

обича ме

по някакъв негов си начин.

 

Обичам го

с него

съм цяла и истинска

а времето спира

цветовете са ярки

и всичко друго изчезва….

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даяна Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...