6 мар. 2015 г., 23:26

Истинско

541 0 0

В онази нощ

студената

успях да го видя

истински

искрен

и толкова мой.

 

Не стигна времето

да се насладя на

най-сладките му целувки

най-истинските му думи

най-красивия мъж.

 

И тръгнах си с изгряващото слънце

и сега липсата му е толкова

болезнена

раздираща

пареща.

 

Липсват

целувките

докосването

думите

най-вече

как каза ми,че

обича ме

по някакъв негов си начин.

 

Обичам го

с него

съм цяла и истинска

а времето спира

цветовете са ярки

и всичко друго изчезва….

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даяна Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...