Mar 6, 2015, 11:26 PM

Истинско

  Poetry
546 0 0

В онази нощ

студената

успях да го видя

истински

искрен

и толкова мой.

 

Не стигна времето

да се насладя на

най-сладките му целувки

най-истинските му думи

най-красивия мъж.

 

И тръгнах си с изгряващото слънце

и сега липсата му е толкова

болезнена

раздираща

пареща.

 

Липсват

целувките

докосването

думите

най-вече

как каза ми,че

обича ме

по някакъв негов си начин.

 

Обичам го

с него

съм цяла и истинска

а времето спира

цветовете са ярки

и всичко друго изчезва….

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даяна Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...