Mar 6, 2015, 11:26 PM

Истинско

  Poetry
545 0 0

В онази нощ

студената

успях да го видя

истински

искрен

и толкова мой.

 

Не стигна времето

да се насладя на

най-сладките му целувки

най-истинските му думи

най-красивия мъж.

 

И тръгнах си с изгряващото слънце

и сега липсата му е толкова

болезнена

раздираща

пареща.

 

Липсват

целувките

докосването

думите

най-вече

как каза ми,че

обича ме

по някакъв негов си начин.

 

Обичам го

с него

съм цяла и истинска

а времето спира

цветовете са ярки

и всичко друго изчезва….

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даяна Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...