11 jul 2007, 9:01

Истинско

  Poesía
994 0 8
 

А устните ти - жадни пеперуди,

разцъфнали по млечния сатен...

Бедрата ми - открехващи се двери

на храм сакрален - в теб пресътворен.

Езикът ти камшично ме ранява.

Следа оставя - пътя към Възбог...

Под пъпа ми конете полудяват.

Земята звънна с техния галоп...


И бях земя. И цвете... и Потоп.


Ръцете ти рисуваха забрава.

Във нея се преливаха тела.

И после пак - коне, море и вятър...

А слънцето превърна се в луна.

Светът се сбра във нашето дихание.

Обятия... Преплитане... и Вик!


Сега съм цяла древно заклинание.

А ти ще ме дописваш и мълчиш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Марчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...