Истинско

11 jul 2007, 9:01

Poesía

695 0 8

А устните ти - жадни пеперуди,

разцъфнали по млечния сатен...

Бедрата ми - открехващи се двери

на храм сакрален - в теб пресътворен.

Езикът ти камшично ме ранява.

Следа оставя - пътя към Възбог...

Под пъпа ми конете полудяват.

Земята звънна с техния галоп...

И бях земя. И цвете... и Потоп.

Ръцете ти рисуваха забрава.

Във нея се преливаха тела.

И после пак - коне, море и вятър...

А слънцето превърна се в луна.

Светът се сбра във нашето дихание.

Обятия... Преплитане... и Вик!

Сега съм цяла древно заклинание.

А ти ще ме дописваш и мълчиш...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Paur (Симеон Дончев)

2007-07-16T13:51:35+03:00

Да си мълча е по-лесно
ria (Гергана Иванова)

2007-07-12T10:22:49+03:00

Отдавна не бях чела толкова, ама толкова хубав и огнен стих... Страхотно... Прегръщам те!
myzi4ka (Вася Василева)

2007-07-11T12:18:10+03:00

Прекрасно е! =)
rad (Радостина Марчева)

2007-07-11T11:23:14+03:00

Това стихо е за "добро утро"
Дай Боже, всеки му!
Прегръщам ви всички!!!!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-07-11T10:52:31+03:00

Разлюля земята , Ради! Прекрасна стихия си ти!
Романтик (Христо Костов)

2007-07-11T09:19:40+03:00

"Сега съм цяла древно заклинание.
А ти ще ме дописваш и мълчиш..."

Великолепно!!! Поздрави!!!
Jane_d (Деси Инджева)

2007-07-11T09:09:22+03:00

"Езикът ти камшично ме ранява.
Следа оставя - пътя към Възбог...
Под пъпа ми конете полудяват.
Земята звънна с техния галоп..."

Много страстно!!!
Въздейства невероятно!!!
изречена (Мая Попова)

2007-07-11T09:02:13+03:00

истински неустоима си