Истинско
А устните ти - жадни пеперуди,
разцъфнали по млечния сатен...
Бедрата ми - открехващи се двери
на храм сакрален - в теб пресътворен.
Езикът ти камшично ме ранява.
Следа оставя - пътя към Възбог...
Под пъпа ми конете полудяват.
Земята звънна с техния галоп...
И бях земя. И цвете... и Потоп.
Ръцете ти рисуваха забрава.
Във нея се преливаха тела.
И после пак - коне, море и вятър...
А слънцето превърна се в луна.
Светът се сбра във нашето дихание.
Обятия... Преплитане... и Вик!
Сега съм цяла древно заклинание.
А ти ще ме дописваш и мълчиш...
© Радостина Марчева All rights reserved.
