22 feb 2008, 11:53

История

  Poesía » Otra
1.3K 0 3

Искате ли сега

да ви разкажа история една

за смел народ

със страшно труден живот?

Аспарух началото слага

като със славяните клетва полага.

И хан Тервел своята следа оставил –

Мадарския конник той направил.

Известен е Крум със законите страшни,

писани в книгите стари и прашни.

Хан Омуртаг е владетел умен –

с Византия сключва мир разумен.

И ето, че княз Борис І дойде

и християнството той прие.

Цар Симеон Велики престола заел

и важни реформи провел.

Византия няколко пъти той победил,

но и книжовността развил.

Но пък надвиснала нова беда.

Появата на богомилството била тя.

При цар Иван Владислав България пада

и Византия я побеждава.

За 167 години сме покорени,

но българите не могат да бъдат сломени.

Появяват се Асеневци двамина

и за народа свобода пак има.

Цар Калоян короната сложил

и в църковния въпрос силите вложил.

Но Византия пада.

Латинската империя се появява.

Иван Асен ІІ България утвърждава,

като Тодор Комнин побеждава.

Ивайло „добрият цар” става,

но положението не подобрява.

Теодор Светослав татарите отстранява,

но пък в голяма криза попада.

Цар Михаил ІІІ Шишман с Византия се споразумява,

ама Сърбия го изиграва.

Иван Александър стабилност в страната установява

и дълго той управлява.

С османците първи се среща. Разбира добре

каква заплаха представляват те.

Но „тривластието” се появи

и българите раздели.

Така през 1396 България пада

и за 500 години ние нямаме държава.

Но със скръстени ръце българите не стоят

и срещу османците вървят.

Къде със сила, къде със хитруване,

ние запазваме нашето съществуване.

Но 1762 година дойде.

„История славянобългарска” Паисий създаде.

През 1835 на българските деца

ново  светско училище дадоха богатите лица.

Едва през 1870 българите съумяват

Екзархията самостоятелна да направят.

Но ето, че Раковски се роди

и за свободна държава живота си дари.

В Първа легия се появи народният герой,

който имаше лица безброй.

И Левски, и Дякон, и Апостол,

И търговец, носещ сол...

Създаде в страната комитети безброй.

Подготвяше страната за решаващ двубой.

Христо Ботев, геният ни клет,

оглави българския комитет.

За въстание удари час.

Време беше българите да надигнат глас.

Със събитията от април

никой не се е примирил.

Че с Априлското въстание

ние показахме нашето самосъзнание.

Русия тука се намеси

и като крило над народа се надвеси.

България със скръстени ръце не стоя –

децата й се биха за нейната свобода.

Но след победата политика се намеси

и спаси турските интереси.

Така  бяха разделени брат от брата,

майка – от децата.

1885 българите се решиха,

най-после се обединиха.

Следват много политика и много интриги,

но това го пише в дебелите книги.

И вече трета българска държава

своята независимост отстоява.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аплодисменти за позицията.Страхотна идея и много добре изпълнена.Браво!
  • Така,а сега мамата си ..а!!!
  • Как си се справила само!Стискам ти ръката за поздрав!Не бях чела толкова патриотично стихотворение много,много отдавна!Още веднъж те поздравявам за произведението.Дано го прочетат и съставителите на учебници и да го включат в учебния материал.Браво!!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...