31 ago 2007, 22:46

История от Плиска

  Poesía
984 0 1
Плиска е богата на древност.
В Плиска всеки камък говори
на този, който знае да слуша
и чува разказана вековната мъдрост.

"Кон препуска в звездната нощ,
пратеник идва, следван от шепот,
влиза в стана не за пръв път,
но сега Владетеля заплашва с гибелна мощ.
Казва, "Княже, сторил си грях -
върни на предците ни вярата,
52 рода не искат Христа".
Князът отсича: "Не! Напред, войни към тях!".
Направи Борис избора свой -
с Христово име да бие вразите си,
орачи и копачи да учи на писмо,
и тогава душата му да търси покой.
Господ ще помага на България
да оцелее силна, мощна, културна,
съседи да бъдем с Византия
и мир да смени дълги години война.
Победи и сурово наказа боилите
с твърда ръка, макар да не искаше.
Излезе пратеникът от Бялата Плиска,
но вече пратеник в света на мъртвите".

Отминаха кървавите дни,
българи учиха другите на европейска култура,
България властва над чужди народи
и три морета миха граници родни.
Вече 1100 години как княз Борис го няма,
но ние сме все още гордия народ
намерил пътя в снежната зима,
устоял на бури, завоеватели, тежки промени.
Плиска вече не е столица.
Сега се кръстосва от туристи с коли и мотори,
опасана е от електрически жици,
както са опасани минало и бъдеще...
...все още...все още!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кънчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...