Aug 31, 2007, 10:46 PM

История от Плиска

  Poetry
982 0 1
Плиска е богата на древност.
В Плиска всеки камък говори
на този, който знае да слуша
и чува разказана вековната мъдрост.

"Кон препуска в звездната нощ,
пратеник идва, следван от шепот,
влиза в стана не за пръв път,
но сега Владетеля заплашва с гибелна мощ.
Казва, "Княже, сторил си грях -
върни на предците ни вярата,
52 рода не искат Христа".
Князът отсича: "Не! Напред, войни към тях!".
Направи Борис избора свой -
с Христово име да бие вразите си,
орачи и копачи да учи на писмо,
и тогава душата му да търси покой.
Господ ще помага на България
да оцелее силна, мощна, културна,
съседи да бъдем с Византия
и мир да смени дълги години война.
Победи и сурово наказа боилите
с твърда ръка, макар да не искаше.
Излезе пратеникът от Бялата Плиска,
но вече пратеник в света на мъртвите".

Отминаха кървавите дни,
българи учиха другите на европейска култура,
България властва над чужди народи
и три морета миха граници родни.
Вече 1100 години как княз Борис го няма,
но ние сме все още гордия народ
намерил пътя в снежната зима,
устоял на бури, завоеватели, тежки промени.
Плиска вече не е столица.
Сега се кръстосва от туристи с коли и мотори,
опасана е от електрически жици,
както са опасани минало и бъдеще...
...все още...все още!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кънчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...